6.10.2021 г., 11:39

Неуловим

510 0 4

       

                  Неуловим

 

Неуловим, красив и необятен –

дъждът рисува образа ти мил,

Вселената на мене го изпрати,

а той е толкова неустоим.

 

Създали са го светлите звездици

и поривът на вятъра студен,

и радостта във моите зеници,

и пулсът ми сърдечен, ускорен.

 

Дъждът шуми, рисува и не спира,

и вдъхва му с любов едно сърце,

очи, с които той да ме намира,

прегръдка нежна, устни, две ръце.

 

Дъждът не спира, все така рисува

за мен космическата красота

и той навярно също се любува

на твоята неземна красота!

                   Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...