7.02.2020 г., 18:23 ч.  

Неуловима 

  Поезия » Философска
401 5 18

Със лъжа благочестива,
малко трудно ще ме хванете.
Твърде остра съм, бодлива,
да се сгъвам  - за метаните.
Не ми пише на челото,
но умът ми е достатъчен.
Зъл е в мене полиглота,
грубостта - ефект остатъчен.
Вярата ви - постулатна,
нека плаши, черни гарвани.
Дала бих ви го безплатно,
цял живот - урок  по вярване.
Нека съм самата грешност!
Анатема! - ли изричате?
В ада викат ме, по спешност,
че на дяволи приличате.
Ще побъркам Сатаната,
а и дяволите старите,
нося ли си рай, в душата,
как ли в ада ще ме вкарате?

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??