Неуспяла
Не знам защо и как във теб се влюбих.
И хукнах смело през трънаци боса.
Намерих те... Но всъщност те изгубих,
преди дори насън да се докоснем.
Не исках да повярвам, че душите
потърсиха, но не откриха брод.
Че думите - неказани, отлитат,
загубили импулса за живот.
Не можех да живея със надежда,
оголена от болката до нерв.
И в тъмнината сляпо да се вглеждам,
да търся теб във всеки силует.
Отдавна съм пораснало момиче...
И мога да се справя с любовта.
Отивам си... А ти търси! Обичай!
Но не затръшвай пътната врата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
