Искам да те има... да те има...
като полет на орел над пустошта,
да те има като празните ми рими,
зимата със теб да е дошла.
Искам да те има, да те има...
без да сграбчва огнена вина
миража на издъхнала пустиня –
последната останала следа.
Искам да те има... да те има...
Стига пречки... стига суета!
Стига сме редили синоними!
Истината не е ли една?
Искам да те има, да те има...
дори и през морето ще крещя!
Нека всички чуят, че те има!
Само тук – във моята душа
да те има, искам да те има...
© Деси Всички права запазени