Искам да те има... да те има...

като полет на орел над пустошта,

да те има като празните ми рими,

зимата със теб да е дошла.

Искам да те има, да те има...

без да сграбчва огнена вина

миража на издъхнала пустиня –

последната останала следа.

Искам да те има... да те има...

Стига пречки... стига суета!

Стига сме редили синоними!

Истината не е ли една?

Искам да те има, да те има...

дори и през морето ще крещя!

Нека всички чуят, че те има!

Само тук – във моята душа

да те има, искам да те има...