Неутешимо! (2)

От Дъното на Времето пристигам,

за да Разкажа с плахий глас...

И дните днешни си проклинам,

потънал в скръб!

Погубен в Страст...

Вси Пътища минувам,

а няма Път за връщане назад...

Почуквам плахо с длани по гърдите

и шепна кротко думи на Любов...

НА СЛАСТ И ВЛАСТ!

Мечтая нежно за дихание в косите,

погалило тез кротки рамене -

прегърбени под тежеста на дните...

Не пожелали всеопрощение - при все

Тегобите нескрити...

От Дъното на Времето пристигам

И ПИША КНИГА ОТ СЪЛЗИ!

Не нося на гърба си риза...

В гърдите ми

СЪРЦЕ ГОРИ!

Пътувам бос

и рани днес аз имам...

Жадувам да положа ходила

сред Езерна вода щастлива,

ОМАЯНА ОТ УСТНИ НА ЖЕНА!

Мечтая да редя Молитва

в оназ Единствена за мен нога,

в която ще стоя притихнал...

увит във мъничко тъга,

НО СБЪДНАЛ СВОЯТА МЕЧТА!

ДА ПИЯ ВИНО, ОМАЯНО ОТ НЕЯ,

положил себе си в невинните поля

на Приказната светла Фея,

рисуваща усмивката ми във Деня...

Дойдох от Дъното за Нея!

Пътувах дълго във Тъма...

Лелях аз таз уста на Фея,

приела стар обет за Самота!

Притискам с длани днес Сърцето,

за да не погине То от толкоз Страст...

за да не изгори Небето, в което диша

таз Жена с омайващ глас...

Една Жена с лице покрито,

но с голи ходила!

Преминала през Времето нескрита!

НЕСКРИЛА СВОЙТА ЧИСТОТА!

Разгръщам Книгата на дните

и плач раздира моята Душа!

С потънали  във кърви ходила ридая,

в желание неутешимо!

Желание по Приказна Жена...

Която само във неписани предания Пътува

И там омайва с

БАЕНА ВОДА...

ДОЙДОХ ОТ ДЪНОТО ЗА НЕЯ!

ЗА НЕЙНАТА УСТА ЛЕЛЕЯ!

ЗА НЕЙНАТА СНАГА...

ЗА НЕЙНАТА ДУША КОПНЕЯ!

И пиша книга от Сълза...

Погубен съм от Страст по Нея!

Една Фантазия в Лила...

Изписана Сълза във Стих от книга...

Книга, дишаща в Сълза...

Нямам риза!

С Дъх покривам своята снага...

От  Огън днес Душата ми погива!

ПОГИВА МОЯТА ДУША!

27.02.2010 г.

Л-Е

(Думи, стаени в крайчеца на устни...)

           ... събиране на цветове

http://vbox7.com/play:4158f63f