Дошла е дошла, млада мома Невена
рано, рано в гора зелена.
Дошла е билки да събира,
но от билки, мома не разбира,
но от билки, мома не разбира.
Докато билките си береше,
Невена на гората думаше:
Горо льо, горо, горице...
хубава моя сестрице.
Камара билки насъбрах,
лек за мене, горо не видях.
Тежи ми, горо мъка голема –
за разбито сърце, горо билка нема.
За разбито сърце, горо билка нема,
билка нема...
08-02-2019
© Надя Уорендър Всички права запазени