21.01.2011 г., 14:42

Неверие

1.3K 0 1

НЕВЕРИЕ

 

Случайност ли е само, че те срещам?

Илюзия ли – дланите горещи?

Очите ти, които ме целуват

със нежност, за която тъй жадувах?

 

Опитахме да отречем страстта си,

да изгорим до пепел любовта си.

Но огънят, превърнал се в жарава,

предателски в сърцата ни остава.

 

Една искра сред спомени изтлели

припламва още в срещи и раздели.

Подай ръка – да я разпалим двама!

Стоим сред дим. А дим без огън няма.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвеке Шарено Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разрови пепелта и извади с ръце въглените, докосването ти ще ги съживи, поздравления!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...