Jan 21, 2011, 2:42 PM

Неверие

  Poetry » Love
1.3K 0 1

НЕВЕРИЕ

 

Случайност ли е само, че те срещам?

Илюзия ли – дланите горещи?

Очите ти, които ме целуват

със нежност, за която тъй жадувах?

 

Опитахме да отречем страстта си,

да изгорим до пепел любовта си.

Но огънят, превърнал се в жарава,

предателски в сърцата ни остава.

 

Една искра сред спомени изтлели

припламва още в срещи и раздели.

Подай ръка – да я разпалим двама!

Стоим сред дим. А дим без огън няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвеке Шарено All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разрови пепелта и извади с ръце въглените, докосването ти ще ги съживи, поздравления!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...