НЕВЕРИЕ
Случайност ли е само, че те срещам?
Илюзия ли – дланите горещи?
Очите ти, които ме целуват
със нежност, за която тъй жадувах?
Опитахме да отречем страстта си,
да изгорим до пепел любовта си.
Но огънят, превърнал се в жарава,
предателски в сърцата ни остава.
Една искра сред спомени изтлели
припламва още в срещи и раздели.
Подай ръка – да я разпалим двама!
Стоим сред дим. А дим без огън няма.
© Цвеке Шарено All rights reserved.