Изневеряваш ми със слънцето,
с него си шептиш,
до прозореца изправена,
бързаш да го поздравиш.
С вятъра се заиграваш,
даваш му да те прегърне,
да те милва по лицето,
косите руси да разгърне.
Тайно с птиците флиртуваш,
дълго слушаш ги в захлас,
насълзяват ти очите,
преоткрваш в песнитие им нас.
И дърветата докосваш,
галиш злачните листа,
лекичко до тях присядаш,
питаш ги за любовта.
На звездите се обричаш,
с тях споделяш ти мечти
и забравил самотата,
твоят дух към тях лети.
Неверница,неверница си ти!
© Хари Спасов Всички права запазени