27.07.2008 г., 20:03 ч.

Невеста 

  Поезия » Любовна
558 0 7

Отнесена от вихъра. Такава е –
за мен от малка казвали са всички,
но само аз и вихърът си знаем,
че лудостта е повече от вричане.

Отнесена от вятъра, отбрулена,
откъсната от корените, песенна...
Когато понесе те вихъра
ще разбереш какво е да си ветрена.

Ще молиш вятъра да те обича,
годежен пръстен тихо да довее.
Но вятърът веднъж се врича,
а цял живот е дълго време...

Отнесена от вихъра. Такава съм -
от малка ветрове ме гонят.
На Него вречена съм и си зная
невеста ще съм му бездомна.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??