Jul 27, 2008, 8:03 PM

Невеста

  Poetry » Love
740 0 7

Отнесена от вихъра. Такава е –
за мен от малка казвали са всички,
но само аз и вихърът си знаем,
че лудостта е повече от вричане.

Отнесена от вятъра, отбрулена,
откъсната от корените, песенна...
Когато понесе те вихъра
ще разбереш какво е да си ветрена.

Ще молиш вятъра да те обича,
годежен пръстен тихо да довее.
Но вятърът веднъж се врича,
а цял живот е дълго време...

Отнесена от вихъра. Такава съм -
от малка ветрове ме гонят.
На Него вречена съм и си зная
невеста ще съм му бездомна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...