Невидима любов
Любов, аз искам да те разпозная!
Казваш, че най-лесно е това.
Не с думи нежни аз да те омая,
a да го доказвам със дела.
Да те усетя с ум и тяло –
това единствено желая, знам...
Че самотата, болката позната,
в душата моя съградиха храм.
Денят ми дълъг е и безутешен.
Прогнозата е сивота, валеж.
Но устремена и с надежда да те срещна,
мечтая нищото да облека в копнеж.
Копнеж по топли дни и обич,
по щастие, познало своя дом
и не преставам да ги искам,
търся ги – в очакване и стон.
Любов невидима, но тъй желана,
чакана с нестихващ вопъл, блян.
Ела при мен и сила дай ми
да преживея пуст и мрачен ден.
А може да си тук – в сърце горещо,
във поглед - нежно галил твоята душа.
В дума блага, във сълза искряща,
отронена случайно със тъга.
Като сеяч разпръсквам обичта си,
а малките зрънца потънали не знаят,
покълват винаги там, гдето
някой гладен ще нахранят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Иванова Всички права запазени
