Невидими са мъжките сълзи
Разкажи ми, моля те, разкажи
за онези нощи, нощи тежки,
в който напират сълзите
и неволно мокрят очите.
Не бързай да ги скриеш,
остави ги, с тях тъгата ще изтриеш.
Разкажи ми как си плакал ти,
как със шепи си събирал свойте мъжси сълзи,
и не крий от мене тази болка -
и мъжете плачат, макар сами
пред себеси да отричат, че ги боли.
Ти ела и глава на рамото ми сложи,
ако ти тежи, плачи,
ако искаш само мълчи,
аз знам, знам че и теб понякога те боли,
знам, че и ти плачеш, както мъжете плачат с невидими сълзи.
за онези нощи, нощи тежки,
в който напират сълзите
и неволно мокрят очите.
Не бързай да ги скриеш,
остави ги, с тях тъгата ще изтриеш.
Разкажи ми как си плакал ти,
как със шепи си събирал свойте мъжси сълзи,
и не крий от мене тази болка -
и мъжете плачат, макар сами
пред себеси да отричат, че ги боли.
Ти ела и глава на рамото ми сложи,
ако ти тежи, плачи,
ако искаш само мълчи,
аз знам, знам че и теб понякога те боли,
знам, че и ти плачеш, както мъжете плачат с невидими сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Красимирова Всички права запазени
