Aug 30, 2007, 4:52 PM

Невидими са мъжките сълзи

  Poetry
544 0 1
Разкажи ми, моля те, разкажи
за онези нощи, нощи тежки,
в който напират сълзите
и неволно мокрят очите.
Не бързай да ги скриеш,
остави ги, с тях тъгата ще изтриеш.
Разкажи ми как си плакал ти,
как със шепи си събирал свойте мъжси сълзи,
и не крий от мене тази болка -
и мъжете плачат, макар сами
пред себеси да отричат, че ги боли.
Ти ела и глава на рамото ми сложи,
ако ти тежи, плачи,
ако искаш само мълчи,
аз знам, знам че и теб понякога те боли,
знам, че и ти плачеш, както мъжете плачат с невидими сълзи.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Красимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...