ria (Гергана Иванова)
284 3180
2.04.2012 г., 10:36 ч.

Невидимо 

  Поезия » Гражданска
1310 0 6

Човеците сме странни същества.

Все щастие мечтаем да намерим

и цял живот го търсим по света,

подмамени от купища химери,

 

че то е дар след много дълъг път -

зад девет планини, та чак в десета,

че битката  за него с гола гръд

за щерките е, и за синовете.

 

И падаме, и ставаме във транс

на нещо супернеобикновено,

а щастието, всъщност, тук, при нас,

невидимо живее, споделено

 

във цъфналия смях на две очи,

в трапезата, от Бог  благословена,

в две думи, от дълбокото дошли,

във лапа на приятел, но навреме.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??