Невинна бях,че те обичах.
Невинна бях,като дете.
Да бъда твоя,се заричах!
Невинно бе и моето сърце.
Всяка вечер аз сънувам теб и твоите очи.
И за тебе все тъгувам,кой,кой ще ме спаси?
Нощите са тъй студени,щом не си до мен.
Дните ни несподелени ме държат изцяло в плен.
Но само спомена остава,като пламък ме изгаря той.
Душата ми да те обича -не престава,без теб не ще намери тя покой!
© Венета Георгиева Всички права запазени