Feb 26, 2006, 8:08 PM

Невинна

  Poetry
945 0 1

                        Невинна бях,че те обичах.
                        Невинна бях,като дете.
                        Да бъда твоя,се заричах!
                        Невинно бе и моето сърце.
                        Всяка вечер аз сънувам теб и   твоите очи.
                        И за тебе все тъгувам,кой,кой ще ме спаси?
                        Нощите са тъй студени,щом не си до мен.
                        Дните ни несподелени ме държат изцяло в плен.
                        Но само спомена остава,като пламък ме изгаря той.
                        Душата ми да те обича -не престава,без теб не ще намери тя покой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венета Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...