26 feb 2006, 20:08

Невинна

  Poesía
947 0 1

                        Невинна бях,че те обичах.
                        Невинна бях,като дете.
                        Да бъда твоя,се заричах!
                        Невинно бе и моето сърце.
                        Всяка вечер аз сънувам теб и   твоите очи.
                        И за тебе все тъгувам,кой,кой ще ме спаси?
                        Нощите са тъй студени,щом не си до мен.
                        Дните ни несподелени ме държат изцяло в плен.
                        Но само спомена остава,като пламък ме изгаря той.
                        Душата ми да те обича -не престава,без теб не ще намери тя покой!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венета Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...