Срещнах аз едно момче.
Влюбих се в наивния му поглед.
Той бе добър и мил с мен.
Съвсем невинен поглед, чист детски вид,
изражение на истински състрадалец.
Очите му бяха вкопчени в болката ми .
Зениците му бяха широко отворени, сякаш бяха готови да погълнат всичко ,което ме бе сполетяло досега.
Гледам и се взирам .
Вече бях опарена от любовта.
Той беше рая,любовта, страстта,очаквания миг,мъжът на живота ми.
Но в един миг ме удари в сърцето неговата жестока ирония .
Подигравателните му насмешки.
Нараненото му его,сякаш беше направено от въздишки,вина и извивки на спирала току що прошепнала-,,ти ме размаза"
Кой кого размаза ?!
Аз него или той мен?
Този въпрос ни мъчеше ,докато аз не си тръгнах.
Окървавеното ми сърце скита и страда ,аз мълча и негодувам.
Невинният виновен.
Такъв е .
Виновен е ,че накрая допусна грешката да ме остави и да си тръгне.
А аз коя ли съм ?
Дали неумолаважената или знаех ,че бях грешна.
Времето ще покаже.
© Elena Bojinova Всички права запазени