Срещнах аз едно момче.
Влюбих се в наивния му поглед.
Той бе добър и мил с мен.
Съвсем невинен поглед, чист детски вид,
изражение на истински състрадалец.
Очите му бяха вкопчени в болката ми .
Зениците му бяха широко отворени, сякаш бяха готови да погълнат всичко ,което ме бе сполетяло досега.
Гледам и се взирам .
Вече бях опарена от любовта.
Той беше рая,любовта, страстта,очаквания миг,мъжът на живота ми.
Но в един миг ме удари в сърцето неговата жестока ирония .
Подигравателните му насмешки. ...