Обичам. Да те гушкам с тихи мисли.
И с теб, и с тях щастливо да заспивам...
Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме.
Обичам ли те? Мразя ли те, мили?
Повдигам своя поглед, за да видя
килията, в която си ме тикнал.
А тя е много тъмна и масивна...
Изгряло ли е Слънцето? Не виждам...
Но пазя вътре в мене бяло знаме.
Октомври е? Или е вече зима?
И аз - отново лека и отвята -
виновна съм... ...