Невинност

apriori (Уморена)
34 32

14.10.2012 г., 14:19 ч.

Поезия

808 0 2

Обичам. Да те гушкам с тихи мисли.

И с теб, и с тях щастливо да заспивам...

Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме.

Обичам ли те? Мразя ли те, мили?

Повдигам своя поглед, за да видя

килията, в която си ме тикнал.

А тя е много тъмна и масивна...

Изгряло ли е Слънцето? Не виждам...

Но пазя вътре в мене бяло знаме.

Октомври е? Или е вече зима?

И аз - отново лека и отвята -

виновна съм...

А страдам от невинност...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.