apriori (Уморена) apriori (Уморена)
34
14.10.2012 г., 14:19

Невинност

1K 0 2
Обичам. Да те гушкам с тихи мисли. И с теб, и с тях щастливо да заспивам... Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме. Обичам ли те? Мразя ли те, мили? Повдигам своя поглед, за да видя килията, в която си ме тикнал.  А тя е много тъмна и масивна... Изгряло ли е Слънцето? Не виждам... Но пазя вътре в мене бяло знаме. Октомври е? Или е вече зима?
И аз - отново лека и отвята - виновна съм...

А страдам от невинност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Уморена Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0