Oct 14, 2012, 2:19 PM

Невинност 

  Poetry
779 0 2
Обичам. Да те гушкам с тихи мисли.
И с теб, и с тях щастливо да заспивам...
Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме.
Обичам ли те? Мразя ли те, мили?
Повдигам своя поглед, за да видя
килията, в която си ме тикнал. 
А тя е много тъмна и масивна...
Изгряло ли е Слънцето? Не виждам...
Но пазя вътре в мене бяло знаме.
Октомври е? Или е вече зима?

И аз - отново лека и отвята -
виновна съм...

А страдам от невинност...

© Уморена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??