apriori (Уморена) apriori (Уморена)
34
Oct 14, 2012, 2:19 PM

Невинност

  Poetry
1K 0 2
Обичам. Да те гушкам с тихи мисли. И с теб, и с тях щастливо да заспивам... Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме. Обичам ли те? Мразя ли те, мили? Повдигам своя поглед, за да видя килията, в която си ме тикнал.  А тя е много тъмна и масивна... Изгряло ли е Слънцето? Не виждам... Но пазя вътре в мене бяло знаме. Октомври е? Или е вече зима?
И аз - отново лека и отвята - виновна съм...

А страдам от невинност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Уморена All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0