apriori (Уморена) apriori (Уморена)
34
14 oct 2012, 14:19

Невинност

  Poesía
1K 0 2
Обичам. Да те гушкам с тихи мисли. И с теб, и с тях щастливо да заспивам... Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме. Обичам ли те? Мразя ли те, мили? Повдигам своя поглед, за да видя килията, в която си ме тикнал.  А тя е много тъмна и масивна... Изгряло ли е Слънцето? Не виждам... Но пазя вътре в мене бяло знаме. Октомври е? Или е вече зима?
И аз - отново лека и отвята - виновна съм...

А страдам от невинност...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Уморена Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0