14 окт. 2012 г., 14:19

Невинност

1K 0 2
Обичам. Да те гушкам с тихи мисли. И с теб, и с тях щастливо да заспивам... Но пак ме вцепенява мъка. Стиска ме. Обичам ли те? Мразя ли те, мили? Повдигам своя поглед, за да видя килията, в която си ме тикнал.  А тя е много тъмна и масивна... Изгряло ли е Слънцето? Не виждам... Но пазя вътре в мене бяло знаме. Октомври е? Или е вече зима?
И аз - отново лека и отвята - виновна съм...

А страдам от невинност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Уморена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...