Неволи
Неволи
Каквото и да премълчи денят
нощта, макар и в сън, ще изговори.
Горят, прегарят и горчат
без страх и свян, преглъщани неволи.
Запретнала ръкави, мисълта
по светло меси хлебната си пита.
По тъмно я оплаква уморената душа.
Търкулва я. Оставя я да скита.
Прегръщам те сред сладостта
на взетото почти назаем време
от някой друг живот,
живян без разум, думи и дилеми.
Целувам те. Отново изгревът крещи
на птиците с възторжените гласове.
Будилникът се мръщи и върти стрелки.
О, Боже?! Звънна, дявол да го вземе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
...
