4.09.2015 г., 1:48 ч.  

Неволи 

  Поезия
398 0 2


Неволи

 

Каквото и да премълчи денят

нощта, макар и в сън, ще изговори.

Горят, прегарят и горчат

без страх и свян, преглъщани неволи.

 

Запретнала ръкави, мисълта

по светло меси хлебната си пита.

По тъмно я оплаква уморената душа.

Търкулва я. Оставя я да скита.

 

Прегръщам те сред сладостта

на взетото почти назаем време

от някой друг живот,

живян без разум, думи и дилеми.

 

Целувам те. Отново изгревът крещи

на птиците с възторжените гласове.

Будилникът се мръщи и върти стрелки.

О, Боже?! Звънна, дявол да го вземе!

 

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • „Каквото и да премълчи денят
    нощта, макар и в сън, ще изговори“ ...
  • Прекрасно... Избирам - финала..., мой си е...!!!
Предложения
: ??:??