24.03.2018 г., 1:03

Неволи

621 1 4

                 Не искам да съм вечно енти,

                 във твоето сърце огромно.

                 Прибрало всякакви агенти,

                 ухажващи го главоломно.

 

                И вчера точно пред вратата

                нарочно даваш го в разкрач.

                Съседът мери ти снагата

                със поглед точен на шивач.

 

                На всеки срещнат се усмихваш,

                подхващаш разговори разни.

                Очи въртиш, а после прихваш,

                разбираш, че това ме дразни.

 

                Но моля те, смили се малко

                и аз от майка съм роден.

                Ще бъде много, много жалко

                да хвана влака някой ден.

                

                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Албена и Марги!
  • Просто е контактна! Обича да флиртува, да се забавлява. Защо не се включиш? Може би ще и бъде толкова забавно с теб, че няма да поглежда други...
  • Ех,Хари,ще бъде жалко ревността да убие любовта! Поздравления за искрения стих!
  • Така е,Ани!В началото всички са добри!После бавно пълзят към врата ти!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...