Mar 24, 2018, 1:03 AM

Неволи

625 1 4

                 Не искам да съм вечно енти,

                 във твоето сърце огромно.

                 Прибрало всякакви агенти,

                 ухажващи го главоломно.

 

                И вчера точно пред вратата

                нарочно даваш го в разкрач.

                Съседът мери ти снагата

                със поглед точен на шивач.

 

                На всеки срещнат се усмихваш,

                подхващаш разговори разни.

                Очи въртиш, а после прихваш,

                разбираш, че това ме дразни.

 

                Но моля те, смили се малко

                и аз от майка съм роден.

                Ще бъде много, много жалко

                да хвана влака някой ден.

                

                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Албена и Марги!
  • Просто е контактна! Обича да флиртува, да се забавлява. Защо не се включиш? Може би ще и бъде толкова забавно с теб, че няма да поглежда други...
  • Ех,Хари,ще бъде жалко ревността да убие любовта! Поздравления за искрения стих!
  • Така е,Ани!В началото всички са добри!После бавно пълзят към врата ти!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...