24 мар. 2018 г., 01:03

Неволи

623 1 4

                 Не искам да съм вечно енти,

                 във твоето сърце огромно.

                 Прибрало всякакви агенти,

                 ухажващи го главоломно.

 

                И вчера точно пред вратата

                нарочно даваш го в разкрач.

                Съседът мери ти снагата

                със поглед точен на шивач.

 

                На всеки срещнат се усмихваш,

                подхващаш разговори разни.

                Очи въртиш, а после прихваш,

                разбираш, че това ме дразни.

 

                Но моля те, смили се малко

                и аз от майка съм роден.

                Ще бъде много, много жалко

                да хвана влака някой ден.

                

                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Албена и Марги!
  • Просто е контактна! Обича да флиртува, да се забавлява. Защо не се включиш? Може би ще и бъде толкова забавно с теб, че няма да поглежда други...
  • Ех,Хари,ще бъде жалко ревността да убие любовта! Поздравления за искрения стих!
  • Така е,Ани!В началото всички са добри!После бавно пълзят към врата ти!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...