Не искам да съм вечно енти,
във твоето сърце огромно.
Прибрало всякакви агенти,
ухажващи го главоломно.
И вчера точно пред вратата
нарочно даваш го в разкрач.
Съседът мери ти снагата
със поглед точен на шивач.
На всеки срещнат се усмихваш,
подхващаш разговори разни.
Очи въртиш, а после прихваш,
разбираш, че това ме дразни.
Но моля те, смили се малко
и аз от майка съм роден.
Ще бъде много, много жалко
да хвана влака някой ден.
© Хари Спасов Все права защищены