22.06.2018 г., 21:10

Неволите на Камен

930 0 6

                 Камен бабиното внуче

                 все край печката се суче.

                 Все очите му в тигана,

                 там цвърчи каймата смляна.

 

                 След минута, даже две

                 тя ще стане на кюфте.

                 После с питка и млекце

                 то в коремчето ще спре.

 

                 Стига с тез кюфтета мазни,

                 майка му отзад се дразни.

                 Виж си бузите, дупето!

                 Заприлича на прасето!

 

                 Баба ти е най-виновна,

                 че те храни като вол.

                 Днес ще бъда безусловна!

                 Утре само карфиол!

 

                 Камен гóрко се разплака

                 и потече му нослето.

                 Баба в мигом без да чака

                 си го гушна до сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...