Невръвеж у Северозападо
Сабале стаам с болки у краката.
Схванало ма а от петите до челото.
Ич ми неа таферно, цепи ме главата,
ма сили сбрах и станах от кревата.
Климатику не работи. Тока пак са спрели.
Сетих са. У кюмбето дръва ше тура.
Да, ма дръва нема.А мене мътните ма зели,
май дигнала съм температура.
Дирим дреи да са облачам.
Гледам вънка вали снег и ора ринат.
Тамън готова бех да се излачам -
блузата ми с дупки,анцука ми скинат.
Съблекох тва от мене и отворих скрина
да вида нещо да метна на кръста.
Нищо не намирам, треа сичко да изрина,
ритнах от яд и си пресрещнах пръста.
Причерне ми и видех звездите.
Тока още го нема, а у стаята е мрак.
Окюравеа ми и очите,
оп ютията връз пишещия крак.
Клечах 2 часа на земята,
излезнах на глътка въздух чиста,
ма така лъзнах се по стъпалата,
та си полетех надоле с 300.
Дигнах са разгеле. Счупих си само ръката.
Викам "треа ми лекар" и из дом са лутам.
Немаше никои и рекох да тръгна с колата,
ма не моа запали, та зех да я бутам.
Кво стана, кво се спрепнах,
в багажника разбих си устата.
Епа писна ми. На снега се опънах
и неква каруца ми мина през краката.
За миг изпаднах в кома. Многократно.
Събудих са у болница и ми е скомино.
Глеам - връзани са ми ръцете наобратно,
а некъв блеа и ми вика "Пий си апчетата Бисеро!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
!
