Невървели обувки
Разходи се малко в моите обувки
да усетиш бавно как кръвта ти спира.
Стягат ми, че все на място тъпкат,
и в тях, и в себе си не се побирам.
Разходи се из безкрайните баири,
където вечно гоним се с живота,
а аз се бавя, чакам да ми мине,
защото се приучих да съм втора.
Всяка крачка е трънче в петата.
Липсва опора и стъпвам на криво.
От раните вече изсъхват краката,
но скъсах обувките, нямам и избор.
Недей да ме съдиш! Това ми е пътя.
Кален е, стръмен, със зейнали дупки.
Искам живота си, все е забързан!
Трябва ми чифт невървели обувки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бисерка Тодорова Всички права запазени
