15.09.2007 г., 16:02 ч.

Невъзможна любов 

  Поезия
578 0 3

Аз истински копнеех да съм с теб,
а знаех, че това е невъзможно.
Страхувах се от срещите ни кратки.
Минутите летяха безпощадно.

А после чаках месеци наред
отново да докоснеме ръцете си.
Открадната целувка в нощен час...
Ти жадно ме изпиваше с очите си.

За няколкото пламенни слова,
прошепнати от устните ти в мрака,
аз съм готова пак да полетя,
да скоча на стъпалото на влака.

Такава участ Бог ни отреди
и казваш ти: Това не е случайно.
Така е трябвало да бъде, може би...
Обичам те, жадувам те безкрайно.

Сърцето ми е цялото любов
и вред разпръсква своето сияние.
Приемам невъзможната любов.
Тя носи своето очарование.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??