Невъзможна любов
Аз истински копнеех да съм с теб,
а знаех, че това е невъзможно.
Страхувах се от срещите ни кратки.
Минутите летяха безпощадно.
А после чаках месеци наред
отново да докоснеме ръцете си.
Открадната целувка в нощен час...
Ти жадно ме изпиваше с очите си.
За няколкото пламенни слова,
прошепнати от устните ти в мрака,
аз съм готова пак да полетя,
да скоча на стъпалото на влака.
Такава участ Бог ни отреди
и казваш ти: Това не е случайно.
Така е трябвало да бъде, може би...
Обичам те, жадувам те безкрайно.
Сърцето ми е цялото любов
и вред разпръсква своето сияние.
Приемам невъзможната любов.
Тя носи своето очарование.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
