7.04.2013 г., 14:18

Невъзможна любов

945 0 1

Отдавна срещнах любовта,

а сложно чувство оказа се тя.

Макар и безкрайна, огромна,

но в моя случай и невъзможна.

 

В сърцето вгнездила се е тя,

всеки удар на сърцето брои.

Тази любов донеси ми тъга,

която неотлъчно до мене стои.

 

Невъзможна любов ме изгаря,

не ден-два, а години.

Изход пред мен не се предоставя,

а само пътека, осеяна с бодли.

 

Въпреки всичко, аз съм силна,

ще го чакам, колкото е нужно.

Сила черпя от това,

че обичам го безумно.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...