Невъзможна любов

13.09.2008 г., 22:16 ч.

Поезия » Любовна

897 0 2

Тичам аз, за да забравя,

теб и всички други,

тичам аз да те оставя,

на тези тъй наречени „прислуги".

Бродя аз във тъмнината,

кат Снежанка в черната гора,

срещам те и си казвам, че се случват чудеса,

но се оказа, че от мъка жива аз горя.

Исках да ти кажа колко много те обичам,

но късно разбрах, че сърцето си обричам.

В тази лунна нощ се изповядвам,

На ярките звезди,

че глупачка съм била да вярвам

на твоите сълзи.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Кристинчетооо (Кристина Йорданова)

2008-09-13T23:23:07+03:00

Разбирам те...но това попринцип се отнася до отношението на родителите ми..и се сетих за баща ми..и измислих това стихотворение..за това е така..иначе съм съгласна с теб.!!!
sauronboab (Борислав Ангелов)

2008-09-13T22:41:34+03:00

Не си глупачка да вярваш на сълзите , те обикновено не лъжат , просто в моменти на болка и ревност , ние мислим че те са били неискрени преглътни болката само за миг и се замисли защо тези сълзи ги е имало , аз не го направих и сега съжалявам много...