Невъзможна любов
Тичам аз, за да забравя,
теб и всички други,
тичам аз да те оставя,
на тези тъй наречени „прислуги".
Бродя аз във тъмнината,
кат Снежанка в черната гора,
срещам те и си казвам, че се случват чудеса,
но се оказа, че от мъка жива аз горя.
Исках да ти кажа колко много те обичам,
но късно разбрах, че сърцето си обричам.
В тази лунна нощ се изповядвам,
На ярките звезди,
че глупачка съм била да вярвам
на твоите сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Йорданова Всички права запазени
