Тичам аз, за да забравя,
теб и всички други,
тичам аз да те оставя,
на тези тъй наречени „прислуги".
Бродя аз във тъмнината,
кат Снежанка в черната гора,
срещам те и си казвам, че се случват чудеса,
но се оказа, че от мъка жива аз горя.
Исках да ти кажа колко много те обичам,
но късно разбрах, че сърцето си обричам.
В тази лунна нощ се изповядвам,
На ярките звезди,
че глупачка съм била да вярвам
на твоите сълзи.
© Кристина Йорданова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
