Невъзможна любов

Sep 13, 2008, 10:16 PM

Poetry » Love

1033 0 2

Тичам аз, за да забравя,

теб и всички други,

тичам аз да те оставя,

на тези тъй наречени „прислуги".

Бродя аз във тъмнината,

кат Снежанка в черната гора,

срещам те и си казвам, че се случват чудеса,

но се оказа, че от мъка жива аз горя.

Исках да ти кажа колко много те обичам,

но късно разбрах, че сърцето си обричам.

В тази лунна нощ се изповядвам,

На ярките звезди,

че глупачка съм била да вярвам

на твоите сълзи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Кристинчетооо (Кристина Йорданова)

2008-09-13T23:23:07+03:00

Разбирам те...но това попринцип се отнася до отношението на родителите ми..и се сетих за баща ми..и измислих това стихотворение..за това е така..иначе съм съгласна с теб.!!!
sauronboab (Борислав Ангелов)

2008-09-13T22:41:34+03:00

Не си глупачка да вярваш на сълзите , те обикновено не лъжат , просто в моменти на болка и ревност , ние мислим че те са били неискрени преглътни болката само за миг и се замисли защо тези сълзи ги е имало , аз не го направих и сега съжалявам много...