Невъзможна любов
Тичам аз, за да забравя,
теб и всички други,
тичам аз да те оставя,
на тези тъй наречени „прислуги".
Бродя аз във тъмнината,
кат Снежанка в черната гора,
срещам те и си казвам, че се случват чудеса,
но се оказа, че от мъка жива аз горя.
Исках да ти кажа колко много те обичам,
но късно разбрах, че сърцето си обричам.
В тази лунна нощ се изповядвам,
На ярките звезди,
че глупачка съм била да вярвам
на твоите сълзи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Йорданова Все права защищены
