31.05.2011 г., 16:05

Невъзможно

762 0 8

                                                         " Мое малко, невъзможно бъдеще,
                                                            защо се изпречи пред мен?"
                                                                                           Н. Йорданов

Мое мъничко и невъзможно Всичко,
животът ме праща в ъгъла.
И няма да узнаеш колко те обичам
и колко много съм се лъгала.
И как неистово съм искала
парченце нежност да ти дам.
За тебе само бяха мислите -
молитвени - като във храм.
За тебе беше вярата - последната - 
дълбоко във сърцето  кътан дар.

Сега съм на ръба на бездна.
А невъзможното е моят господар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...