" Мое малко, невъзможно бъдеще,
защо се изпречи пред мен?"
Н. Йорданов
Мое мъничко и невъзможно Всичко,
животът ме праща в ъгъла.
И няма да узнаеш колко те обичам
и колко много съм се лъгала.
И как неистово съм искала
парченце нежност да ти дам.
За тебе само бяха мислите -
молитвени - като във храм.
За тебе беше вярата - последната -
дълбоко във сърцето кътан дар.
Сега съм на ръба на бездна.
А невъзможното е моят господар.
© Иванка Гичева Всички права запазени