31.05.2011 г., 16:05 ч.

Невъзможно 

  Поезия
643 0 8

                                                         " Мое малко, невъзможно бъдеще,
                                                            защо се изпречи пред мен?"
                                                                                           Н. Йорданов

Мое мъничко и невъзможно Всичко,
животът ме праща в ъгъла.
И няма да узнаеш колко те обичам
и колко много съм се лъгала.
И как неистово съм искала
парченце нежност да ти дам.
За тебе само бяха мислите -
молитвени - като във храм.
За тебе беше вярата - последната - 
дълбоко във сърцето  кътан дар.

Сега съм на ръба на бездна.
А невъзможното е моят господар.

© Иванка Гичева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??