24.07.2007 г., 23:21

Невъзможно е...

1.1K 0 0
 

Дъжд вали...                

Не, това са сълзи...

Защо ги проливаш ти...

От мъката ми...

Недей така не се мъчи... аз дори не заслужавам твоите сълзи

... искам сърцето ти да разбере защо проливам тези сълзи...

Не ги заслужавам, моля те, не плачи...

Искам да сме заедно, разбери...

Стига... престани...

Но искам те аз...

любовта ни невъзможна е, запомни...

Защо съдбата наказва ни така...

не можем да бъдем заедно до края на света...

ох...

стига, примири се вече... Това е краят ни...

проклет живот... искам да знаеш, че те обичам, запомни...

нека спрем до тук... помисли

в главата ми си само ти...

не искам вече да те боли...

искам те...

оо, стига вече, приеми...

трудно ми е, разбери...

толкова беди, толкова лъжи, толкова сълзи...

това е края ни, нали...?

да, най-накрая го приеми...

не искам да го приемам... знаеш, че те обичам, нали...

да, но любовта ни невъзможна е, разбери...

            Елена Захариева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Захариева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...