12.09.2025 г., 14:21

Невъзможно е....

320 3 8

***
Невъзможно е да забравя очите ти,
излъчват толкова много любов.
Невъзможно е да забравя косите ти
носят усещане за топлина и живот.
Очите - тъмни, еленови гледат с плам
и се смеят закачливо,а косите -
нежни като цвят от роза се разстилат над раменете
като поле от жито.
Тих ветрец люлее златни класове -
навява ми тъга,
ронят се сълзи самотни,
свива се сърцето ми от болка -
щом погледна портрета на стената…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герана Юнакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...