7.11.2012 г., 22:44

Невъзможно отричане

957 0 8

 

-----

 

Отричам те! Отричам те, отричам...
Въставам срещу теб до невъзможност,
но ти си в мен, все още те обичам

и тази дълготрайност ме тревожи.

Компромис с безкомпромисна инертност
в безвремие обрича световете -
опитвам се със гняв да го зачеркна,
но чувствата ми стават все по-цветни.

Не искам да си тук - с онази трайност,
присъща на пустинните миражи -
желанията скрити да нахранят,
и с блянове за теб да ме накажат.

Но как да изживея онзи полет,
възможен само в пръстите ти нощни -
гнездо са в най-високата топола,
гробари са за живите ми мощи!

И днес горя, а ти държиш кибрита.
След тебе мисълта ми е торнадо -
сърцето ми за сетен път полита
преди да спре... над синята ти клада!

---

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата,Джуджи,Алина,Бисерче,Цвети,Илко,Ники,Аги....
    Хубав ден на всички!
  • красива е твоята поезия, Стенли...

    удоволствие!!!
  • Страхотно и вълнуващо, изпълнено с много любов.
    Тя е най-прекрасното чувство.
    Както се казва, любовта безотказно е изпълнена с тревожност, дори и с тревожност.
    Важното е да не се живее с илюзията за съвършени отношения, в които да не е залегнал конфликтът.
    Поздравления за прекрасното и стойностно стихотворение! 6!
  • Болка е, когато чувствата се бунтуват, но пък се е получил страхотен стих!
  • Написано със силно чувство и добър усет за ритъм и рими! Браво, Славе

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....