Nov 7, 2012, 10:44 PM

Невъзможно отричане

  Poetry » Love
958 0 8

 

-----

 

Отричам те! Отричам те, отричам...
Въставам срещу теб до невъзможност,
но ти си в мен, все още те обичам

и тази дълготрайност ме тревожи.

Компромис с безкомпромисна инертност
в безвремие обрича световете -
опитвам се със гняв да го зачеркна,
но чувствата ми стават все по-цветни.

Не искам да си тук - с онази трайност,
присъща на пустинните миражи -
желанията скрити да нахранят,
и с блянове за теб да ме накажат.

Но как да изживея онзи полет,
възможен само в пръстите ти нощни -
гнездо са в най-високата топола,
гробари са за живите ми мощи!

И днес горя, а ти държиш кибрита.
След тебе мисълта ми е торнадо -
сърцето ми за сетен път полита
преди да спре... над синята ти клада!

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за подкрепата,Джуджи,Алина,Бисерче,Цвети,Илко,Ники,Аги....
    Хубав ден на всички!
  • красива е твоята поезия, Стенли...

    удоволствие!!!
  • Страхотно и вълнуващо, изпълнено с много любов.
    Тя е най-прекрасното чувство.
    Както се казва, любовта безотказно е изпълнена с тревожност, дори и с тревожност.
    Важното е да не се живее с илюзията за съвършени отношения, в които да не е залегнал конфликтът.
    Поздравления за прекрасното и стойностно стихотворение! 6!
  • Болка е, когато чувствата се бунтуват, но пък се е получил страхотен стих!
  • Написано със силно чувство и добър усет за ритъм и рими! Браво, Славе

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...