Невъзможно завръщане...
Отново си се върнал! Без да те усетя,
утъпкани, пътеките ми прашно стенат.
И криволичат във заблудата нелепа,
където лепнещи преструвки ме превземат.
Безкръвно изпохапани до невъзможност
са дланите... в преплетени въпроси.
И върволица в необятна сложност,
към безбрежно безтегловие ни носи.
Завърна се, а отговорите откри ли!?
Онези, за които ме разсичаше безмълвно...
Просмуквайки съмненията гнили,
стремлението гаснеше... бездумно.
Увяхна пепелта... посипана виновно,
по сивкавите белези, изострени до вопъл.
Прегракналата песен свиреше тъжовно,
по струните на спомена измамно топъл.
Отново си отиваш! Без нотка на утеха,
гласът ми сипкав гъгне във немОщ...
Душата ми - на кръпки, парцалива дреха,
прощава се с недъгавата ти любов...
Не се завръщай по страдалните пътеки,
ослепели от изплакани и стихнали сълзи.
Там няма изход! Стръмно е за всеки,
невиждащ тишината с призмени очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
