14.12.2009 г., 14:44 ч.

Невъзможност 

  Поезия
502 0 7



Не искам

да те поставям в рамка.

Граници

ти не търпиш.

Все едно

в кафез да затворя птица,

привикнала на воля да лети

или пък вятър

върху дланите си

да сдържа.

 

А нима възможно е

на мисълта си да наредя:

„Достатъчно!

Спри!

Не го гони!”

 

Не.

Не мога да го сторя.

Нито трепета

там,

вътре,

да възпра.

 

 

 


 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??