Не искам
да те поставям в рамка.
Граници
ти не търпиш.
Все едно
в кафез да затворя птица,
привикнала на воля да лети
или пък вятър
върху дланите си
да сдържа.
А нима възможно е
на мисълта си да наредя:
„Достатъчно!
Спри!
Не го гони!”
Не.
Не мога да го сторя.
Нито трепета
там,
вътре,
да възпра.
© Ласка Александрова Всички права запазени
Поздрави