Защо ли повярвах на твоите лъжи,
които всеки ден изричаше без жал?
Защо мислих за честни твоите очи,
а сърцето всъщност умираше в печал?
Другата през цялото време обичал си
и за нея копнял си всеки ден.
Господарка я направи на мечтите си,
а казваше, че искаш мен.
Влюбих се, признавам, но скъпо
платих си за това.
Късно е сега да съжалявам,
не ще пробудя в тебе любовта.
Прощавам ти! Бъди щастлив с нея,
нека те обича, щом така желаеш.
И без теб ще мога да живея,
но искам в очите ми да го признаеш.
Боли ме, че излъга ме така,
без да мислиш какво ми причиняваш.
Но пожелавам ти да те споходи любовта
и НЕЯ дано я притежаваш!
© Брияна Всички права запазени