Oct 21, 2008, 10:21 PM

Нея

  Poetry » Love
783 0 1

                       Защо ли повярвах на твоите лъжи,

                       които всеки ден изричаше без жал?

                       Защо мислих за честни твоите очи,

                       а сърцето всъщност умираше в печал?

 

                        Другата през цялото време обичал си

                        и за нея копнял си всеки ден.

                        Господарка я направи на мечтите си,

                        а казваше, че искаш мен.

 

                         Влюбих се, признавам, но скъпо

                         платих си за това.

                         Късно е сега да съжалявам,

                         не ще пробудя в тебе любовта.

 

                          Прощавам ти! Бъди щастлив с нея,

                          нека те обича, щом така желаеш.

                          И без теб ще мога да живея,

                          но искам в очите ми да го признаеш.

 

                           Боли ме, че излъга ме така,

                           без да мислиш какво ми причиняваш.

                           Но пожелавам ти да те споходи любовта

                           и НЕЯ дано я притежаваш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Брияна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никой не е застрахован от разочарования в любовта, но прошката е наш избор! Поздрави за хубавия стих!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...