21 окт. 2008 г., 22:21

Нея

789 0 1

                       Защо ли повярвах на твоите лъжи,

                       които всеки ден изричаше без жал?

                       Защо мислих за честни твоите очи,

                       а сърцето всъщност умираше в печал?

 

                        Другата през цялото време обичал си

                        и за нея копнял си всеки ден.

                        Господарка я направи на мечтите си,

                        а казваше, че искаш мен.

 

                         Влюбих се, признавам, но скъпо

                         платих си за това.

                         Късно е сега да съжалявам,

                         не ще пробудя в тебе любовта.

 

                          Прощавам ти! Бъди щастлив с нея,

                          нека те обича, щом така желаеш.

                          И без теб ще мога да живея,

                          но искам в очите ми да го признаеш.

 

                           Боли ме, че излъга ме така,

                           без да мислиш какво ми причиняваш.

                           Но пожелавам ти да те споходи любовта

                           и НЕЯ дано я притежаваш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Никой не е застрахован от разочарования в любовта, но прошката е наш избор! Поздрави за хубавия стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...