Защо ли повярвах на твоите лъжи,

                       които всеки ден изричаше без жал?

                       Защо мислих за честни твоите очи,

                       а сърцето всъщност умираше в печал?

                        Другата през цялото време обичал си

                        и за нея копнял си всеки ден.

                        Господарка я направи на мечтите си,

                        а казваше, че искаш мен.

                         Влюбих се, признавам, но скъпо

                         платих си за това.

                         Късно е сега да съжалявам,

                         не ще пробудя в тебе любовта.

                          Прощавам ти! Бъди щастлив с нея,

                          нека те обича, щом така желаеш.

                          И без теб ще мога да живея,

                          но искам в очите ми да го признаеш.

                           Боли ме, че излъга ме така,

                           без да мислиш какво ми причиняваш.

                           Но пожелавам ти да те споходи любовта

                           и НЕЯ дано я притежаваш!