16.04.2015 г., 18:01

Нея

784 0 0

НЕЯ

 

Плени ме сила всемогъща, превърна ме във роб.

Открадна царската ми същност, наказа ме до гроб.

Обикнах робската присъда, отказах се от свобода.

 

Прости ми Господи, прости ми!

 

Не беше сила всемогъща, а нежен полъх на цветя.

Не бях аз роб, презрян и мръсен, а чиста утринна роса.

Не беше кражба, а подарък, дарен от вечността.

Не беше царска същността ми, но бе по-ценна от сълза.

Не бе присъда, а благодеяние - дори смъртта не беше край, а само ново начинание.

 

Защо да искам аз да съм свободен, когато пленник съм във тъмнина?

Защо ми е живот безкраен, ако я няма НЕЯ на света?

Защо създаде ме от огън, ако я няма моята вода?

 

Прости ми Господи, прости ми!

 

За НЕЯ аз живея и се смея и за НЕЯ искам да умра.

 

 

 - Явор Занков Мартинов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Мартинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...