Apr 16, 2015, 6:01 PM

Нея

  Poetry » Love
788 0 0

НЕЯ

 

Плени ме сила всемогъща, превърна ме във роб.

Открадна царската ми същност, наказа ме до гроб.

Обикнах робската присъда, отказах се от свобода.

 

Прости ми Господи, прости ми!

 

Не беше сила всемогъща, а нежен полъх на цветя.

Не бях аз роб, презрян и мръсен, а чиста утринна роса.

Не беше кражба, а подарък, дарен от вечността.

Не беше царска същността ми, но бе по-ценна от сълза.

Не бе присъда, а благодеяние - дори смъртта не беше край, а само ново начинание.

 

Защо да искам аз да съм свободен, когато пленник съм във тъмнина?

Защо ми е живот безкраен, ако я няма НЕЯ на света?

Защо създаде ме от огън, ако я няма моята вода?

 

Прости ми Господи, прости ми!

 

За НЕЯ аз живея и се смея и за НЕЯ искам да умра.

 

 

 - Явор Занков Мартинов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Мартинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...