Apr 16, 2015, 6:01 PM

Нея

  Poetry » Love
787 0 0

НЕЯ

 

Плени ме сила всемогъща, превърна ме във роб.

Открадна царската ми същност, наказа ме до гроб.

Обикнах робската присъда, отказах се от свобода.

 

Прости ми Господи, прости ми!

 

Не беше сила всемогъща, а нежен полъх на цветя.

Не бях аз роб, презрян и мръсен, а чиста утринна роса.

Не беше кражба, а подарък, дарен от вечността.

Не беше царска същността ми, но бе по-ценна от сълза.

Не бе присъда, а благодеяние - дори смъртта не беше край, а само ново начинание.

 

Защо да искам аз да съм свободен, когато пленник съм във тъмнина?

Защо ми е живот безкраен, ако я няма НЕЯ на света?

Защо създаде ме от огън, ако я няма моята вода?

 

Прости ми Господи, прости ми!

 

За НЕЯ аз живея и се смея и за НЕЯ искам да умра.

 

 

 - Явор Занков Мартинов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Мартинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...